“ …Ние живеем сега в бързо време, ние живеем в тока на най-бързите случаи и идеи, които са вече повлекли след себе си народите. В тая епоха, в която ние живеем, една година извършва толкоз нови работи, които някога векове не са могли да направят…“
Но от где и от що произхожда това? – от науката и от многото знаене – от просвещението!…“
„ …Напредъкът е вечен. Това е вече припозната истина. За всякой оня, бил народ или частен човек, който не крачи със същите крачки, той назадва! А пък който назадва, той най-сетне пропада…“
„…А що правим и как сме ние в това отношение?
Ние, захласнати в своите частни интереси и омаяни от междуособните ни кавги и крамоли, оставяме не часове, но и цели години да изветряват…„
“ …Но превзети от различни страсти, ядем се като риби един друг. Всякой се обладал от най-горна степен самолюбие, всякой работи само за себе си, а за другиго не ще и да знае:…И така на една страна владее охала и надутост, а на друга – лудо нехайство, па – и двамата в ямата!...“
„…Ала като се пита за една болест как се лечи, така питам и аз коя е същата причина на тая наша неволя?…“
„…та да извикам колкото ми глас държи, да се чуе на вси страни из нашето мило отечество, и по селата, и по градовете: На всичкото наше зло, на всичката наша неволя причината са само и само гъстите тъмни мъгли на незнаенето, в които като слепи блудим и спрепинаме се!…“
„…от незнаене сме толкоз развалени, та кипят помежду ни всичките най-лоши страсти: гордост, самолюбие, завист, ненавист, лъжи, клевети, грабителство и др. т., които не ни дават да се помъкнем напред ни общо, ни частно!…“
“ Що правят народите, а що правим ние “ – Христо Г. Данов
Попаднах на нея, докато тъсех разкази на Джером К. Джером…Неведоми са пътищата гугълови…И тъй като предишния ден случайно попаднах и на къщата на Христо Г. Данов ( не знаех, че се намира над един паркинг в Пловдив, и че е музей ), някак си закономерно ми се прииска да си призная незнанието: за 1-ви път я виждам тази къща, за 1-ви път я виждам тази статия – впечатлиха ме.
